Джейн Димитрова и Велин Керков, съоснователи на Foodobox, за мисията да намалят разхищението на храна.

Над 90 кг храна на човек се изхвърлят средно в Бъл­гария за година. Мисията на Foodobox е колкото е възможно повече от нея да се опол­зотворява. Затова са създали ино­вативно мобилно приложение. През него потребителите могат да спа­сят вкусна храна, която не се е про­дала или е с изтичащ срок на годност.

Как работи мобилното приложение Foodobox?

Джейн Димитрова: Foodobox е единственото мобилно приложение в България, което свързва заведения от хорека сектора с крайните потре­бители. Чрез него пекарни, сладкарни­ци, ресторанти и хранителни магази­ни предлагат продукти, които не са се продали през деня, с намаление от поне 40%. Потребителите на приложение­то запазват своята кутия изненада, отговаряща на категория по вкуса им, след което я вземат на място от обек­та в избран часови диапазон.

Велин Керков: Нашата цел е с Foodobox да предоставим лесно и практич­но решение, което да предотврати поне част от разхищението на хра­ната. В световен мащаб изхвърляме една трета от годната за консума­ция храна, което се равнява на 8% от въглеродния отпечатък в света. А както знаем, той е основният винов­ник за глобалното затопляне. Според нашите изчисления с всяка спасена от потребителите ни кутия намаляваме парниковите емисии с около 2.5 кг.

Foodobox разчита много на партньо­ри. Как успявате да спечелите бизне­сите на своя страна?

Д: Решението, което предлагаме е изгодно за всички – за партньорите ни, за клиентите и за околната среда.

ПРЕЗ FOODOBOX ЗАВЕДЕНИЯТА ОТ ХОРЕКА СЕКТОРА МОГАТ ДА РЕАЛИЗИРАТ ЦЯЛАТА СИ ПРОДУКЦИЯ И ДА СВЕДАТ БРАКА ДО НУЛА

Това им позволява да разширят диапазона от дневни предложения и да експериментират с нови продукти без притеснения, че ще имат излишък. Новият канал за достигане до много нови клиенти и допълнителният източник на приходи са два основни аргумента в полза на Foodobox. Не на последно място, присъединявайки се към нашата кауза, партньорските ни обекти се позиционират като иновативни и отговорни “зелени“ бизнеси.

В: Foodobox решава ключов проблем на бизнесите – финансовите загуби, причинени от непродадената годна храна. Освен намаляване на разходите от хранителното разхищение, на партньорите ни се предоставя бърза процедура по регистриране в платформата. Това им позволява да започнат още същия ден да предлагат непродадена храна чрез приложението без сложни договори и без допълнителни рискове и инвестиции.

Всеки обект разполага с достъп до административен панел, чрез който може в реално време да обновява своите предложения бързо и лесно. Зададеният брой кутии в наличност се качват в платформата автоматично и обектът става видим за всички потребители на приложението.

Достъпната и удобна платформа за спасяване на храна предоставя отлична възможност за повече български бизнеси да са сред първите мигрирали към кръговата икономика и устойчивите практики, заложени в Европейското законодателство за следващите няколко години.

Как се възприема до момента ? Какви са резултатите ?

Д: Изключително позитивно. След проведени множество проучвания и разговори с хора от бранша, се оказа, че много от тях имат нужда от нашето решение. Стартирахме в София едва преди няколко месеца, а към настоящия момент в нашата партньорска мрежа се присъединиха над 100 обекта от 5 големи града в България. Потребителският интерес също расте непрекъснато и до момента имаме над 5000 клиента. Ключовата ни мотивация е че спасената храна от стартирането на приложението до днес е намалила вредните въглеродни емисии с над 1500 кг.

В: Потребителите ни се радват на голямо разнообразие от предложения – през платформата се предлагат продукти на висококачествени био брандове като Harmonica, Venets, Delishu, а дори и храна за домашни любимци от зоомагазини. Имаме какво да предложим и за любителите на чашката от присъединилите се енотеки. Бизнесите в хорека сектора припознават каузата, застават зад нея и намират съмишленици в наше лице за подобряване на тяхната корпоративна социална отговорност.

По предложение на потребителите ни, наскоро проведохме успешно и първата си дарителска кампания. С подкрепата на Bosch Bulgaria спасихме 20 кутии с вкусна храна, които дарихме на фондация “Светът на Мария“ и зарадвахме хора в нужда.

Вие сте завършили образованието си в чужбина. Какво ви накара да се върнете в България и да развивате социален бизнес у нас?

Д: Прибрах се в България след около пет години прекарани в Италия, с настъпването на пандемията. Зад гърба си имах натрупан ценен опит от работата ми в най-голямата компания в света, бореща се с разхищението на храната. Запозната съм с проблема отблизо и предвиждах с какви трудности ми предстоеше да се сблъскам в България. Знаех как функционира този бизнес модел и имах визия как да го адаптирам, за да е успешен и у нас. Магистратурата, която завърших в университета La Sapienza в Рим по “Стартиране и управление на стартъпи“, ми послужи като стабилна основа, за да основа Foodobox.

В: Завърших програмиране с отличие в един от най-престижните университети в IT сферата –  университета в Глазгоу. Заминавайки, знаех, че искам да се върна в България и да допринеса за развитието на екосистемата тук като развия собствена компания. Първоначално започнах работа като CTO в един стартъп от типа маркетплейс, а след като напуснах стартирах свой собствен бизнес – IT фирма, специализирана в аутсорсинг услугите. С разрастването на екипа натрупах и управленчески опит и се научих създавам организационна структура. Във Foodobox влагам наученото до момента и виждам голям потенциал за развитие.

Какви са бъдещите ви планове?

В: Развиваме се изключително бързо и се стремим да достигнем до възможно най-голям брой потребители и бизнеси в Хорека сектора в България. След като доразвием продукта си на локално ниво, се надяваме да стъпим и в някоя от нашите страни-съседки в не толкова далечното бъдеще. Проучили сме близките пазари и имаме готова стратегия за бърз растеж с добра възвръщаемост на инвестираните ресурси. Най-голямото предизвикателство за нас е да намерим подходящи инвеститори, а докато сме в процес на търсене, финансираме проекта със собствени разноски.

Освен навиците, какво друго трябва да променим, за да станем по-социални отговорни като общество?

Д: Част от нашата мисия е и да променим обществените нагласи и начина на мислене на българите. Докато не започнем да възприемаме хранителното разхищение като сериозен проблем, няма как да постигнем каквото и да е в посока решаването му. Един от най-големите парадокси е, че в България годишно се изхвърлят около 670 000 тона храна, които са предостатъчни, за да изхранят 1,5 млн. от българите, живеещи под прага на бедността. Над половината от тази храна се изхвърля в домакинствата, затова чрез нашия личен пример и прилагане на добри практики в бизнеса, всеки от нас съзнателно може да допринесе за намаляването на разхищението на ресурси.

Какви са най-големите предизвикателства пред бизнеса с кауза?

Д: Хората в България често са настроени доста скептично към нововъведенията и големите промени. Това е последствие от неправилното схващане, че всички са недоброжелателни и некоректни.

Трудно е да ги убедим, че това, което правим създава устойчив и по-добър свят за тях и децата им и няма скрити уловки. Част от критиките, които отправят клиентите са свързани с притеснения за съдържанието на кутиите-изненада – дали храната вътре е годна, дали намалението в действителност е поне 40% и дали качеството е добро.

Всеки ден показваме че предлагаме вкусна и годна храна, отговаряща на всички регулации , тъй като нашите партньори са добросъвестни и държат на качеството. Именно затова избират всеки ден да имат прясна продукция, а излишъка от деня групират в кутия-изненада. Те имат отношение както към крайния потребител, така и към иновативните зелени практики, които могат да предприемат с цел опазване на околната среда.

В: Трудно е да имаш устойчив бизнес с кауза. Разбира се, че поставяме на първо място мисията и проблема с разхищението на храната, но сме и реалисти. Наясно сме, че ако искаме да развием нашия бизнес модел в и извън страната в дългосрочен план, трябва да сме финансово стабилни. Необходимо е да инвестираме допълнителни средства в подобряване на приложението, функционалностите на платформата, както и да отделим още по-голям ресурс за качествено обслужване на клиентите, посредством разширяване на екипа.

Кои са на най-важните успехи на Foodobox, какво още мечтаете да постигнете?

Д: За нас успех са позитивната обратна връзка, щастливите клиенти и присъединилите се над 100 партньора, които откриват стойност в нашия продукт. Те са нашата движеща сила. Друга победа е, че ни се доверяват и някои от най-реномираните български брандове и застават зад нашата кауза. Имаме честта да си партнираме с Harmonica, Delishu, Afreddo, Ciccione и много други. За нас това е едновременно признание и голяма отговорност, която сме готови да поемем.

В: Гордеем се с представянето си в зеления акселератор – ClimAccelerator, където се конкурирахме с други стойностни зелени стартъпи и бяхме избрани за финалисти. За нас е успех да бъдем на страниците на Forbes и да имаме възможността да разкажем за мисията си на най-добрите предприемачи, професионалисти и специалисти от всички сектори на България.

Какво искате да кажете на българите с вашия бизнес. Колко голям може да бъде той?

Д: Искаме да им покажем, че спасяването на храна е благородно и разумно. Дори нещо малко като спасяването на кутия-изненада през Foodobox, представлява голям принос за околната среда и освен че помага на малкия и среден бизнес, има и позитивно социално изражение.

В момента на българския пазар няма подобно приложение на Foodobox и въпреки че вече обхванахме 5-те най-големи града, се стараем да достигнем до всяко кътче на България.

В нашата партньорска мрежа се включиха над 100 бизнеса, а това е едва началото. Един ден може би ще обхванем Югоизточна Европа, защото хората на Балканите са с доста сходно мислене и страховете им са идентични. В същото време, тук е и най-големият брой на глава от населението под прага на бедността, затова е редно храната да бъде оползотворявана, вместо разхищавана.

Цялата статия може да видите тук: Спасители на храна