Има две основни причини, които карат хората да се замислят, когато изхвърлят храна. Първата е, че така губят пари, а втората е, че се замърсява излишно планетата и се хабят ресурси.
Всяка година стотици тонове годна храна се изхръля в Еропейския съюз. Основни източици са хорека сектора, хранително-вкусовата промишленост и домакинствата. В ЕС най-голям процент – около 54% от годната за консумация храна се разхищава от домакинствата, следвани от преработватели, услугите с храни и търговията.
Данните показват, че въпреки всички мерки за борба с разхищението, от 2012 година насам хранителните отпадъци се увеличават с 4.4 на сто, а повечето институции отдавна са се отказали от опитите си да променят обществените нагласи относно разхищението на храна.
За да намалим тези лоши тенденции, предлагаме ви няколко полезни съвета как да намалим разхищението у дома.
Tака ще облекчим семейния бюджет, ще направим едно добро дело за планетата и ще се чувстваме по-осъзнато.
Правете редовен преглед на съдържанието на хладилника през седмицата, в дните в които нямате време да готвите. Започнете с останалата храна от предходните дни, повехнали зеленчуци или неща с изтичащ срок на годност. Това е и добра възможност да експериментирате и да приготвите рецепта с наличните продукти. Резултатът може да ви изненада приятно.
Ако пък някои от продуктите, останали в хладилника не са ви по вкуса, не бързайте да ги изхвърляте. Поставете в подходяща кутия или вакуумиран плик и ги замразете. След известно време може да ви се прияде точно това и да го имате под ръка. Така пестите и пари, и време.
Когато пазарувате в супермаркета е важно предварително да имате направен списък на необходимото. Така е по-лесно да се избягват емоционалните покупки.При съставянето на списък задължително направете бърз одит на наличното в хладилника и килера, за да прецените дали да купите още, или количеството вкъщи ще ви свърши работа. В магазина е важно да се фокусирате над списъка, а не над примамливо подредените рафтове. Преди да се отправите към касите е важно да се запитате имате ли нужда от продуктите, които не фигурират в списъка, но сте грабнали по пътя защото са били на промоция, или са ви се сторили много вкусни.
Меки плодове като ягоди, череши, праскови, могат да бъдат съхранени за по-дълго време, ако не се допират едни с други. Може да ги подредете в редица в хладилника, или да ги опаковате в кухненска хартия. А за да бъдете още по-екологични, може да използвате вестници вместо кухненска хратия между отделните слоеве. Така плодовете ще увеличат годността си с между 3-5 дни повече.
Не на последно място е важно да разбираме какво значат маркировките на опаковките: „използвай преди“/“годен до“ и „най-добър до“. Храната трябва да се изхвърли, ако е превишен срокът „използвай преди“/“годен до“. След този срок тя вече се смята за опасна, тъй като в нея може да са се развили редица микроорганизми. Това се случва с млякото, месото и други продукти от животински произход. Ако обаче на продукта е отбелязана дата за „най-добър до“, тя определя срока на трайност и ако храната не е с променени вкус, цвят, мирис, може да се консумира след изтичане на срока на трайност с няколко дни, дори и повече (например спагети и макарони). Този маркер посочва срок за свежест и най добър вид, но храната остава годна за консумация.
Недоброто разбиране на понятията води и до висок процент на изхвърлена годна храна. Според проучване на Европейската комисия едва 20% от българите познават значението на обозначението, „използвай преди“ което е за годност на храната.
Ако статията ви е харесала я споделете с близки и приятели, за да им помогнете да спестят пари и да помогнат на нашата кауза срещу разхищението на храна.